Огнян Стоев с прозвището Златото е известен български болярин, живял в годините на 13-ти век. Когато емблематичният владетел Калоян завладява земите около Рила и Пирин, той ги предоставя в негово владение. Тази случка има пряка връзка с историята на кюстендилското село Слатино, като населено място със същото име има и на територията на пернишка област. Тъй като през въпросния период вместо З се произнася С, от Златото идва прякорът Слатото. Това по-късно дава отражение върху името на селото. По-нататък историята проследява властването на Иван Шишман, който се задържа на престола до 1393-та година и падането ни под османска власт. В една дарствена грамота от 1378-ма от 21-ви септември се вижда, че тя е предназначена за рилския манастир. Кръчино и Бадино са споменати в този документ за разлика от мястото в кюстендилска околия, но така или иначе грамотата се отнася и за него. Този документ е единствен по рода си и автентичен.
През 1514-та година поредният османски документ споменава за село Слатино, но под името Ислатина. Следващият достоверен източник трябва да бъде отнесен през 1576-а, като по това време мощта и силата на империята са в разгара си. Дефтерът на овцевъдците бива създаден по времето, когато на императорския престол се възкачва султан Мурад Трети. Байца Ненадич или Мехмеш Паша е негов верен асистент по това време, но въпреки сръбския си произход, приема исляма. Това се дължи на факта, че в детството си е насилствено поислямчен и прекарва дълго време в редиците на еничарския корпус. По време на военните походи на изток се отличава с добро познаване на военните тактики, което му отрежда място на пълководец. Печката Сръбска патриаршия е възстановена под негово давление, а освен това по време на управлението на Селим Трети отново имаме споменаване на селото и по-конкретно – на общинския център Бобошево. В документа се посочва, че някои села се освобождават от данъчни задължения и имат по-особен статут. Две от главните привилегии са забраненият достъп до тях на чиновници от държавния апарат и неучастието на деца в еничарския корпус. 330 домакинства има тук по това време, както и търговски пазар.
Цели три хипотези възникват с течение на времето относно произхода на името на Слатино. Съгласно първата през него тече река, която добива злато. В годините на 19-ти век обаче това изглежда по-скоро като красива приказка. Другата хипотеза гласи, че по подобен начин като името на селото се обозначава солеността на почвите. А третият възможен вариант опира до разглеждането на тълковен речник. В него откриваме, че името на населеното място буквално значи бавно изтичаща от извор вода, тоест такава, която не избликва. Също така и ниско място, служещо за оттичане на водата. Най-вероятно тази хипотеза е най-достоверна, но все още има спорове в научните среди. В местността Герено са направени четири сондажа с обща дължина от 600 метра. Така се поставя началото на минералните или термални извори – периодът е 1969-1970-та. Почти десет литра в секунда достига дебитът на водата, а стойностите на температурата варират. Поради съдържанието на флуор, водата е подходяща за лечението на кариеси.
